Henry Gamble’s Birthday Party

Слава Богу, че в България църквата не е успяла да промие така мозъците на младите хора, както в САЩ
Един филм на режисьор, за който не бях чувал. Без да бърза да стигне до някъде, филмът на Стивън Коун проправя пътя си така естествено чрез живота на тези скачащи и излизащи от басейна на купона за 17-тия рожден ден Хенри Гембъл. Всеки е влюбен в някой друг, никой не е доволен, но въпреки това няма нищо мелодраматично, просто един фин език на тялото и проблясъци от случайна честност. Филмът заинтригува още от началото – от първия невинен разговор между двама юноши, небрежно преувеличаващи размера на техните членове, до пророческата реплика на Хенри, обявявайки на семейството си, докато гледа часовника по време на закуската в деня на партито: „Аз току-що се родих. “ Семейството е много религиозно, бащата е местния пастор така че има молитви преди хранене и сън, не докосват алкохол, което прави хомосексуалния подтекст (наред с други тайни) в началото на филма, още по-интригуващ. Филмите за сексуалното съзряване имаха своя апогей и да се направи един в днешно време изисква той да бъде много повече, което този филм е. Деликатната ръка г-н Коун и фините послания на състраданието никога не засенчват големия, талантлив, сравнително непознат състав или присъщата на драмите тийнейджърката тревожност.