Strapped

Преобръщайки представите на традиционния филм за жиголото, сценаристът и режисьорът Джоузеф Греъм е положил много усилия, за да даде глътка свеж въздух на това, което честно се превърна в доста застинал на едно място формат.

Това е разказ за живота и „работното време“ на един „обект на желание“, разказ, за един красив хамелеон, стилен млад мъж, който в една бурна нощ получава толкова много клиенти, колкото различни имена и превъплъщения има самият той. Всичко започва с една рутинна свалка. Рутинна за него, но не и за случайния клиент, чиято последна гей свалка се е състояла по съветско време. Сега, живеещ вече в Америка, този, почти девствен руснак, е изненадан от грижовната природа на това различно жиголо – момчето, което няма нищо против да отдели време, дори за прегръдка или танц, преди сексът да избухне и след това галантно да си тръгне към изхода, с кеш в ръка.

Но дотук с лесния изход. Трудното идва, когато героят решава да се опита да намери кой коридор води до изхода на сградата. Лабиринтът от коридори на този панелен блок на няколко пъти го води към следващия му клиент. Първи е наркоманът Леон, който го познава като Еди Дълбокото Гърлото, после най-добрият му приятел Джейкъб, който решава да провери, дали Еди оправдава името си. А после Дейвид – горд хетеро с жена и дете, но който е готов за малко секс игрички с мъж – за разнообразие. Идва ред и на Сам – възрастен човек, който се е борил за правата на хомосексуалните през 70-те и който все още е на първа линия, когато се наложи. Накрая стига и до писателя Гари – самотна душа, която се нуждае от малко творческо вдъхновение, а не от типа на хората от кокаиновото парти на Леон. Всички те имат своите желания, всички те имат своите нужди. А някой интересува ли се от какво има нужда самият жиголо? Дали някой наистина вижда човека зад сексуалната маска?