The Summer House

След като беше номиниран за Гранд При на Световния Филмов Фестивал в Монреал през 2014 г. и предизвика много осъдителни коментари и повдигнати вежди, този филм изчезна както от киноразпространението, така и от Интернет.

Режисирана от Къртис Бурц, „Вилата“ е спорна драма, която повдига тема, която общо взето е табу в киното. Филмът е за Ларсенс, семейство от средната класа, които минават през някои дълбоки проблеми.

Бащата и съпругът Маркус, архитект, задоволява бисексуалните си желания, като така загърбва съпругата си Кристин и дъщеря си Елизабет. И тук филма взима неочакван и тревожен обрат. Защото това не са единствените желанията, които Маркус има: финансово закъсалият му колега Кристофър има дете на име Йоханес, на същата възраст като Елизабет и насърчава двете деца да станат по-близки. Маркус проявява тревожно привличане към Йоханес и става все по-близък с него, предизвиквайки границите на това, което е приемливо.

Навлизането в на темата е спорно, защото педофилията е много сериозен предмет. „Вилата“ се върти около един мъж, който има силни сексуални желания по отношение на едно дете, но е оставено зрителят да прецени дали той се поддава на забранения глад. Ако зрителят прецени, че се е поддал, нещата са по-прости – всеки би го осъдил и посочил с пръст. Но ако преценим, че не го е направил?

Противоречиво, това поставя зрителя в една ситуация с педофил, тъй като той е главното действащо лице и виждаме филма от неговата гледна точка, която може да постави публиката в много неудобна ситуация. Не съм съвсем сигурен какво да си мисля за „Вилата“. От време на време ме накара да се чувствам невероятно неудобно и тревожно и не съм сигурен дали това е нещо добро или не. Предполагам, че целият смисъл на филма е да шокира и в това той успява, но начинът, по който Маркус гледа Йоханес през целия филм е много изнервящо. Плашещото във връзката между двамата е, че за зрителите, това изглежда напълно невинно; като баща и син, които си прекарват добре, което означава, че поставя под въпрос това, което виждаме ежедневно.

“Вилата” по същество е за едно разбито семейство и е чудесен пример на добре познатата фраза “парите не могат да ти купят щастие”.