The Falls

Водопадът е чувствителен, нюансиран поглед върху мормонството, сексуалната ориентация и свирепите битки между ангажимента към „по-висша кауза“ и следването на собствената истина.

Основната тема на този филм е как хората се борят между това кои са те и тяхната религия или поне интерпретация на тази религия в общността им. Този филм изобразява мормонската общност и как тя реагира на гейовете.

Двама млади мъже са партньори в тяхната духовна мисия – мормонски мисионери и като такива прекарват ден и нощ заедно, опитват се да разпространяват мормонската вяра с няколко екземпляра от Книгата на Мормоните, в малък град в тихоокеанския северозапад.

Трудно е да бъдеш млад мормон. На възраст 20 години си принуден да напуснеш дома си и да бъдеш изпратен в някоя далечна част на света, да бъдеш партньор с някой друг невинен младеж и за следващите две години да бъдеш мисионер и да проповядваш Евангелието върху нищо неподозиращи души, да ги вербуваш за нови членове на Църквата на светиите от последните дни. Разбира се, не онова Евангелие от Библията, а възприятието на Джоузеф Смит за религията, известно като Книгата на Мормоните.

Ар Джей – главният герой в тази история е бивш гимназиален атлет, който е разочарован, че мисията му ще е в Орегон – едва 6 часа далеч от родния му Айдахо и неговата дългогодишна приятелка, която той не изглежда твърде съкрушен че оставя. Старшият мисионер, който ще бъде негов “партньор”, т.е. те трябва да бъдат заедно 24/7, е Крис, към който трябва да се обръща със Старейшина Мерил по всяко време. Крис има както по-голям опит така и по-голямо самочувствие, отколкото Ар Джей, но и той дори е малко разколебан, след няколко срещи с невярващи, чиито предизвикателства ги карат и двамата да започнат да поставят под въпрос валидността на мисията. Те осъзнават, че е леко нахално, две незрели 20-годишни момчета да четат лекции на по-възрастни хора за безверието в живота им.

Скоро се оказва, че тези двама млади мъже, които се разхождат в апартамента си в тяхното специално мормонско “магично” бельо, имат много повече страст отколкото „Пророка“ Смит би приел. В края на краищата нормално е да бъдеш многоженец и мормон, но със сигурност не и гей. Честно казано, ако не се знае, че това е гей филм, евентуалните им взаимоотношения ще дойдат като невъзвестена изненада, защото режисьорът ни въвежда в тези взаимоотношения умело и деликатно. Той следва, наистина еднообразните им и скучни дни като мисионери, позволява нежността помежду им да се изгражда бавно и не подсказва изненадата, докато тяхна подценявана любов се развива.

Ние разбираме почти по средата на филма, че тяхната сдържаност и мълчание през цялото време, всъщност крият еднополовите им чувства, нещо напълно неприемливо от тяхната Църква на светиите от последните дни. Връзката им е почти неуловима, техният живот като и мисионерската работа са монотонни и скучни и никой от двамата не казва нищо на глас – нещо типично за прикрит, страдащ гей младеж. Тази любов се развива по собствен път, изгражда се бавно, с лениво темпо без да издава тайната. Единственият, който ги възприема, се оказва ветеран от войната, страдаш от пост-травматичен стрес – Родни. В една от последните им срещи, Родни им разказва, че когато и бил на 20 години, напуска дома си, взима брат си и те обикалят Америка за няколко месеца, за да открие себе си, преди да постъпи в армията.

В последната сцена, ние се чудим, зали Ар Джей и Крис имат бъдеще заедно (особено след привидно отрицателната реакция на Крис), но нашите съмнения са разсеяни (особено от силна декларация на Ар Джей за чувствата му към Крис). Ар Джей поглежда към един плик върху седалката на колата си. Това е писмо, адресирано до него от Крис, а камерата се задържа на адреса на Крис за известно време. Така че, на какви мисли ни навежда това? Дали Ар Джей ще направи с Крис това, което са направили Родни и брат му?

Толкова ни е писнало от нещастен край в гей филмите, че това е наистина изглежда окуражаващо.