Johnny English

Британският шпионин Джони Инглиш, който е ходеща заплаха, е измислен първоначално за поредица ТВ реклами за кредитна карта. Героят – скромен и обикновен бюрократ, е извикан да служи на кралицата и страната, след като всички други агенти са били убити, като му е поверена сигурността на съкровищата на британската корона. Той се натъква на диаболичния план на френския милиардер Паскал Соваж, който възнамерява да открадне короната, да принуди кралицата да абдикира и да се самопровъзгласи за крал на Англия. С помощта на верния си асистент Боу и тайнствента Лорна, Инглиш тръгва да оправя нещата. Надарен с пластилинено лице, което може да предизвика смях, дори докато собственикът му си почива, Аткинсън е безценен елемент от филма. Усетът му за комичното и богатата му колекция от физиономии изцеждат възможното от всяка сцена и спомагат за това познатите трикове, недоразумения и злополуки да изглеждат по-смешни, отколкото вероятно са били на хартия. Присъствието и репутацията му са най-привлекателното нещо във филма, в който режисьорът Питър Хауит демонстрира досадното качество да зарязва сцените именно в момента, в който започват да стават забавни. С акцента на Жан-Пол Готие и с прическа, спретната от падащи свободно кичури, Малкович предизвиква смях, но без да се напряга много. Имбрулия обаче демострира уверено екранно присъствие в рамките на скромните изисквания спрямо ролята й.