Fireflies

През 70-те години, Пиер Паоло Пазолини пише известна статия, в която използва термина “светулки”, имайки предвид хора, които по една или друга причина са маргинализирани от фашистки или други насилствени определения, но все пак успяват да се намерят един друг и начини да общуват помежду си в тъмнината на сенките, към които са изтикани.

Това е основна движеща тема на „Светулки“ (Luciérnagas), най-новият филм на иранската режисьорка Бани Хошнуди. Героите на нейния филм са пречупени и изгубени, всеки по свой начин; те са белязани от безпокойство и нестабилност, които изразяват в мексиканския пристанищен град Веракруз, където се развива „Светулките“.

Веракруз някога е бил място на лукс и жизнена култура, но сега е място на разпадане и рушащи се сгради. Веракруз е изобразен като място за транзитно преминаване, отразявайки вътрешните борби на неговите жители, както и настоящата глобална ситуация на изгнание. От една страна, Хошнуди държи да улави атмосферата на мястото и реализма на действието с почти документално око и рефлекс, като обръща специално внимание на звуците и визуалното представяне на Веракруз; от друга страна, тя разказва историята си чрез изтънченост и метафори, а не по дидактичен начин.

Общувайки така с публиката, тя отразява начина, по който нейните герои общуват помежду си. „Светулки“ в крайна сметка е филм за трудностите на съществуването и изразяването на себе си, както и за насилието, което причинява такива трудности и ни пречи да вървим напред в живота си – насилие, което може да се прояви по много различни начини.

Той често е представен повече с един вид кинематичен динамизъм, отколкото с разказ, което понякога го движи бавно и дори разочароващо. Но това само прави представянето на онези моменти на неспокойна нестабилност в живота на човека и тяхното значение все по-силно.