Don’t Call Me Son

Едно дете е отвлечено и израснало, както „осиновено“. Когато е на около 17, властите го отнемат от „майка му“ и я заменят с неговите „истински“ родители. Те имат син, който очевидно е заместил откраднатото дете. Както можете да си представите всякакви видове проблеми произтичат от това. Създателите на филма представят момчето като сексуално неориентирано, но клонящо към гей. Във всеки случай сексуалността му е без значение за историята. 17-годишното момче има достатъчно неща, с които да се справя и сложният момент от живота му, и стреса, трябва да са били непоносими. Родителите, са изпълнени с радост от намирането на „изгубеното“ им дете, но не са в състояние да се справят или да разберат неговото нещастие и бунт. Филмът създава едно чувство за документалност: изглежда толкова истински, а не изигран.