Don’t Tell Anyone

„Не казвай на никого“ на Франсиско Ломбарди е по бестселъра от перуанския водещ на телевизионно ток-шоу Хайме Бейли.

Тази горчива творба смело повдига капака на вкоренените предразсъдъци и сексуалното лицемерие на родната му страна.

И както може да се очаква, това не е хубава гледка.

Но пък нахаканата личност на Хоакин, който е симпатична/отвратителна личност, която приема наркотици като средство за бягство от натиска да се съобразява с хетеро-конвенционалността на страната си, само за да разбере, че тревата не винаги е по-зелена, в ливадите на другите и прекарва половината от времето си по бельо, а другата половина без него.

Не че някой ще се оплаче.

Не че тийнейджърът Хоакин има някакви съмнения относно естеството на своята сексуалност.

Нито пък зрителят, съвсем очевидно е от самото начало.

Но с фанатичен мачо шовинист като баща му и майка, която е отдадена на църквата, повече отколкото на сина си, пътуването на Хоакин за да реализира своята сексуалност бързо се спуска надолу по разрушаващ път на наркомания.

Напускайки дома си, в относителната свобода на университетския живот, скоро ще го видим в компанията на приятелката му Але, само за да бъде повече себе си в ръцете на мачо латиносите Гонсало и по-късно Алфонсо; и двамата знаят как да имат двойствен живот и да го изживеят.

И все пак в общество, в което преобладават гей мъже, живеещи под прикритието на брака, дали надеждите и желанията на Хоакин да остави хомосексуалното си сърце да се рее свободно, не е повече от обикновена фантазия?