Agony

Труден филм откъдето и да го погледнеш.

По-голямата част от него се фокусира върху двама младежи от Виена, които никога не се срещат, и двамата имат свои собствени проблеми в живота. Това е една австро-германска продукция на парагвайския сценарист и режисьор Давид Клей Диаз.

Повърхностно погледнато филмът е доста скучен и ако някой очаква нещо като жанров филм или мистерия за убийства или нещо подобно, ще бъде крайно разочарован. Неговата сила идва в представянето на две истории, които като че ли нямат нищо общо и оставят публиката да намери връзка. Някои критици виждат връзка между двамата мъже, въпреки че връзката е по-скоро въображаема.

Други казват, че има лек коментар за класите. Единият от мъжете е очевидно добре, или поне не се бори за оцеляването си, добре образован, изучаващ право в чужбина. (Той казва, че изучава “философията на закона”.) Другият изглежда като от работническо семейство, груб по краищата, винаги пушещ и измислящ обидни рап песни за това, колко много не харесва жените. Но този вторият може да си позволи да тренира във фитнес залата и да преследва интересът си към смесени бойни изкуства, така че неговата по-ниска класа може да не е точно такава. (Баща му също е държавен служител, така че семейството като цяло вероятно се справя добре.)

Филмът дори засяга два различни подхода към сексуалността. Младежът, който изглежда по-богат, всъщност се интересува само от жени, макар да е малко садистичен към тях. Нищо прекалено ужасно, но какво ще се случи, когато стандартният секс му стане скучен? Другият, който има силна неприязън към бившата си приятелка, всъщност може да е прикрит хомосексуалист. Когато приятел прави явен намек към него, той се стяга, но не без намек за неговия интерес. Ако тези чувства бъдат потиснати, можем да си представим, че чувството на неудовлетвореност ще се преврнат в насилие.