A Love to Hide

Сценарият за еврейско момиче, приютено от гей двойка, с фалшиви документи в столицата на разкъсаната от войната Франция е ясно, че има нещо да каже.

И все пак в Премълчана любов, режисьорът Кристиан Фор успява да задържи малко неизбежното, като в началото създава свят, изпълнен с привидно безгрижни разходки с велосипеди в провинцията и сексуална свобода в парижките кафенета. Това обаче е само един балон, който гарантирано ще се спука и когато го направи, ужасната реалност, как хомосексуалистите, считани от нацистите като най-низки от низките, класирани под евреите, са третирани по време на Холокоста.

В това емоционално влакче на ужасите по сценарий на Паскал Фонтанил и Саманта Мазерас, съставът дава всичко от себе си: красивият Жереми Рение като Жан, Бруно Тадескини като приятелят му Филип и Никола Гоб като лошото момче Жак. И все пак Луиз Моно, като Сара/Ивон е тази, която свързва разказа с дълбоко вълнуващи се и мрачни сцени.

Няколко филма са се занимавали с тази тема – преследването на хомосексуалните по време на Втората световна война, най-забележителният от които е Бент. Където, обаче, Бент не успя, а той не успя на толкова много нива, Премълчана любов успява стократно.

Една човешка история за безчовечността, лишена от безсмислени художествени претенции, с освежаващо ясен разказ. Един пътепис за красотата и болката.