The Ornithologist

Болката никога не е била чак толкова метафизична, както в новата сюрреалистична творба на Жоао Педро Родригез „Орнитологът“. Това, което започва като рутинно действие в съзерцаване на птици край един меандър в гората, става обезпокоително и несъзнателно поклонение край пътя Сантяго (Camino de Santiago), среща с различни странни индивиди по загадъчната дестинация на себепознанието и прераждането. Комбинирайки смъртта на св. Антоний от Падуа със структурата на Одисеята на Омир, това е филм, плуващ в символизъм, трансгресивна еротика и объркващи подробности, които ще подразнят част от зрителите, но за други ще добавят към неговия неустоим чар.
Когато св. Антоний отива в гората с надежда за изцеление на осакатяването му от микотоксикоза, той никога не се връща. Родригез започва филма с цитат Свети Антоний и затова Фернандо, който споделя същото рождено име със светеца, страда от неназовано заболяване. Той съзира щъркел, може би намеквайки за прераждане, а не смърт, но влечението му към птицата отвлича вниманието от приближаващи бързеи и той потъва. Последващите му странствания имат усещането за католически, магически реализъм; те включват сексуална среща с млад овчар на име Хесус и е упоен и отвлечен от две китайски туристки, които от своя страна са се отклонили от пътя към Сантяго де Компостела.
„Има някои неща, които не трябва да се опитваме да разберем“, обяснява Фернандо. „Те просто преминават и ние трябва да им вярваме.“ Въпреки това, разпознаваеми образи и истории от живота Св. Антоний се появят и в тези необичайни срещи; с каква цел не е напълно ясно, но дешифрирането на смисълът им е част от удоволствието. Очевидно е, че това пътуване е много лично за Родригез, който се появява за кратко в кулминационната сцена, в която Фернандо започва да се трансформира физически в Антъни. В самото си отъждествяване със светеца, той може би предлага някаква представа за намеренията му. Неговата кариера винаги е била в постоянен интерес към духовността и ексцентричната идентичност и тук той слива двете и потенциално дава сметка за собственото си себеоткриване, достойно за Одисей.
Гората през които Фернандо пътува се умело заснета от оператора Руи Рочас, който подчертава дълбините на трептящата й красота без да намалява нейната мощ. Гората е действащо лице – един пашкул на живота в преход и просветление, и прераждане.