Michael

Невъзможно е този филм да се “хареса”, поради темата му.

И трябва да бъде адмириран точно заради темата, заради смелостта на австрийския сценарист и режисьор Маркус Шлайнцер да я повдигне. Повечето ще поискат предистория, няма такава и това е целта. Предисторията няма значение.

Едно дете е отвлечено от безразсъден педофил и е държано в плен в продължение на няколкогодишен период и е послушно от безпомощност. В това само по себе си е ужасът.

От главинят герой те побиват тръпки.

Когато се отвлече дете, предполагаме, че то е заради откуп или по много по-ужасна причини. Но независимо от мотивацията на похитителя, предполагаме, че пленничеството на детето е временно и то ще завърши с освобождаване, арест на похитителя или смърт. Не е интуитивно да мислим, че това ще бъде продължаващо престъпление, което в крайна сметка ще се превърне в изкривен вид взаимоотношения между извършителя и жертвата. Макар че може да е неудобно, понякога, не можем и да си помислим, какъв ще бъде животът за всяка от страните.