La maison de Himiko

След първият им съвместен филм „Жозе, тигърът и рибата“ сценаристът Айа Уатанабе и режисьорът Ишин Инудо, който е дълбоко уважаван в Япония, но малко известен в нашата част на света, тук отново виждаме нещо уникално, нетрадиционно, което излиза извън установените рамки. На пръв поглед, филмът следва руслото на традиционната азиатска трагикомедия, но отказва да прибегне до бърза и лесна сантименталност. Саори е млада жена, която се бори сама в живота. Един дъждовен ден в работата й се появява мистериозен посетител, млад мъж на нейна възраст на име Харухико Той твърди, че е любовник на бащата на Саори, Химико, който ръководи старчески дом за възрастни гейове и в момента е на смъртно легло. Саори все още изпитва неприязън към баща си, поради факта, че я е изоставил преди години. Въпреки това, младежът й предлага финансова оферта, на която тя не може да откаже и я убеждава да приеме работа в Къщата на Химико. Филмът предлага тема-табу за съвременното общество. Кара ни да се запитаме, как гледаме на различните хора въобще и какво е тяхното място в днешния свят? Темите в Къщата на Химико са по-дълбоки от темата за хомосексуалността. Тази къща в много отношения е анклав, сигурно убежище от обществото като цяло, където хората могат да бъдат себе си без страх от осъждане или изолиране. Тук нуждата от „татемае“ – лице за пред хората – е изчезнала. Въпреки съпротивата си, Саори е точно на мястото си там, защото тя също отказва да скрие разочарованията и гнева си от реалния свят. Нейното упорито поведение и отказът й да изглежда мило и да действа правилно я разграничават от колегите й. Но докато тя позволява на нейното недоволство да я изолира, жителите на Къщата отказват да го направят. Филмът извлича голяма част от силата си от това изследване на човешките фасади и причините за тях. Саори мрази баща си, че е изоставил майка й, но не взима предвид неговите чувствата. Тя осъзнава, обаче, че връзката между родителите й е по-силна и по-сложна, отколкото си е мислила, дори след раздялата им, и че те показват способността да приемат и прощават, нещо, което тя никога не си е представяла за възможно.