Jojo Rabbit

В поредица от изкусни, паметни комедии, Тайка Уайтити наточи острието си с истории за подрастването (Момче, 2010), вампири (Какво правим сред сенките, 2014) и дори свещените днес супергерои (Тор: Рагнарок, 2017). Сега той изразява своята полу-маорска, полу-еврейска чувствителност с най-дръзкия си филм до момента. Поразително развенчаване на фашисткото мислене и породеното от него насилие, Джоджо Заека започва като хаплива сатира, но постига неочаквано емоционално въздействие.

Джоджо Белцер е дете, изпреварило възрастта си, което расте в Германия по време на Втората световна война. Неловко сред връстниците си, но горд член на Хитлерюгенд, Джоджо прекарва повечето от времето си със своя въображаем приятел Адолф – пухкава, енергична и бъбрива версия на фюрера.

Потънал напълно в нацистката ненавист, Джоджо е раздразнен, когато открива, че майка му Рози подпомага Съпротивата, укривайки евреите, които той е учен да мрази. Германия върви към колапс, а Джоджо е изправен пред избора дали да се придържа към омразата или да преоткрие хуманността си.

Джоджо Заека се движи по опасно тънка жица, съсипвайки антисемитизма на нацистката епоха като намира ясни паралели с днешното фашистко промиване на мозъци. Уайтити, който е доказал че умее да изпълва и най-щурите си комедии с истинска сърцатост, води филма си от нарушаващи табута сцени а ла „Монти Пайтън” или Мел Брукс до далеч по-емоционални територии. Рефлексивен както към историята, така и към настоящето, Джоджо Заека просто не е за изпускане.