In the House

Когато мосю Озон се заеме с нещо, той го изпипва докрай и прави страхотно добри филми. Тъмно комичен, диалогово раздвижен, преобръщащ на 360 градуса библейските постулати. Игра до съвършенство под контрола на някаква дяволски невероятна режисура. Кой би си помислил, че съвременното изкуство от предградията ще седи спокойно до природната нормалност, наблюдавано през очите на приятелско манипулативен, писател-тинейджър. Хлъзгаво, умно и убедително, болезненото чувство на хумор, прилепнало към жестокия реализъм на скрития дневен ред, ще се противопостави на всякаква съпричастност към всеки един герой – освен към един, истинската жертва. Сладкото предградие не е толкова сладко в края на краищата. Озон нито осъжда, нито опровергава героите си. Вместо това размазва линиите на реалността и фантастиката, изкуството и манията, както и изследват присъщото но цялото изкуство воайорство и разказването на истории. Няма начин да разберем доколко, ако има такава, историята на тинейджъра е вярна, но докато той занимава с историята си своя учител, от време на време учителят се появява буквално на някои сцени и подсказва как те трябва да се разгърнат, Озон ни показ с изтънчен вкус, как творецът и публиката са ангажирани в конспиративни отношения, партньори в нахлуването в частни пространства.