I Think I Do

Според писателят Карсън Маккълърс, светът по същество е разделен на два типа хора: любовникът и любимият. Трагичната ирония на тази полярна ситуация е, че много често двамата никога няма да се срещнат.

В добрата, класическа, романтична комедия “Мисля, че да”, пътят на истинската любов е малко трънлив, докато Боб -е преследван от Брендън, неговия стар съквартирант от колежа, чийто аванси Боб и отхвърлил преди години и … добре, нека просто кажем, че нещата стават грозни.

Проблемът е, че Боб сега е във взаимоотношения със Стърлинг, който настоява за твърда връзка, защото неговият фигуративен биологичен часовник тиктака. (В перспективата на двадесет и няколко годишните героите в “Мисля, че да“, всяка възраст над 30 се смята за ничия земя”).

През уикендът в Биг Чил, в който тези и други съученици се събират за сватба, създава условия, в които двойки, както гей, така и хетеро, се формират и се разделят, никой не знае точно как или с кого искат да са по пътя на романтичното партньорство.

Както показва и заглавието, няма истинска сигурност в сърдечни проблеми. „Мисля, че да“ бавно да започва с обърканата връзка между Боб и Брендан, но след като филмът тръгва напред към брачните събития нещата започват да се изясняват.

Филмът поражда едно ретро чувство, което подчертава несигурността на романтичните нагласи. Това е свят, в който “Обичам те” се предхожда от квалификацията “Мисля че”.