I Promise You Anarchy

Последният филм на творящия в Мексико гватемалски режисьор Хулио Ернандес Кордон „Обещавам ти анархия“ е интригуваща смесица от жанрове и политика. Отчасти той заимства от опита си в документалното кино, като например силното чувство за реализъм, а също така обхваща амалгама от повествователни метафори, които детайлизират парадигмата на израстването в рамките на един формат, който е едновременно гей любовна история и политически трилър за престъпността.

Ангажирайки непрофесионални актьори, намерени чрез Фeйсбук, „Обещавам ти анархия“ отначало разкрива приятелството между двама скейтбордисти – Мигел, тинейджър от средната класа и уличния хулиган Джони, от долните прослойки на обществото, дишащ лепило, син на прислужница, с когото Мигел небрежно се заиграва, когато Джони не е със сдуханата си приятелка Адри. Джони, бисексуален бунтар, с връзки в престъпния свят, готов да удовлетвори забранените желания на средната класа, особено онези гей желания, в преобладаващо католическото общество, което косвено очертава „Обещавам ти анархия“ като отрицание на хетеронорматива.

Докато смесването на жанровете, за да се фокусира върху два различни политически въпроса – хомосексуалността в Централна Америка и влиянието, и чара на престъпния свят, е доста умен и ефективен ход, донякъде остарялото представяне на гей героите като трагични фигури, наказани за собственото си снизхождение, не е особено прогресивно. Разбира се, Ернандес Кордон не се опитва да принизи своите герои – той е очевидно на тяхна страна – но чувството на католическа вина крещи над тази история през целия филм.