Giant Little Ones

Не e обичайният излязъл от мелницата на Холивуд, с фалшиви проповеди за израстването, за излизането на светло – това е един специален канадски филм.

Първо Кийт Берман прави това, което много режисьори не правят или не могат: той всъщност успява да улови тази неуловима същност на „младите”, подпомогнат от страхотния саундтрак. Удоволствието се усилва от безупречната красота на двете момчета – да си млад и красив – идилията, докато нещо не се обърка!

„Пораснали деца“ става „грозен“ изведнъж, но това, което отличава тази история и я кара да се извиси се свежда до нещо откачено – онова нещо, наречено: презумпция!

Някога тийнейджърската сексуалност беше предсказуем харем на истерични хормони – сега, във времето на масова информация и социални медии сексуалността на тийнейджърите сякаш се отличава и изтича, оставяйки много от тях, временно, на сухо в приливната равнина или постоянно залепнали в калта, тоест, докато следващата вълна дойде и ги разчисти в напълно различна посока или ги удави. Или потъваш, или плуваш – това е сексуалната дилема за всички! Но дали младите хора имат поглед да разберат и то наистина да разберат, растящата си сексуалност? Не и за милион години!

И съвсем правилно Кийт Берман задава този въпрос. А отговорът е толкова ясен – като в мъгла! И съвсем правилно Кийт Берман отива малко по-далеч, като обявява, че тази дилема не е единствено в душите за младите! Доста блестящо, това е сценарий, който е старателно разгънат. Няма правилни или грешни отговори, но има последствия.

Би било чудесно да видим къде тези две момчета ще се озоват след, да речем, 10 години. Това е силата на този филм , зрителят инвестира в тези млади и красиви, и болезнено познати животи.