Devil’s Path

Може ди си помислите, че историята ви е позната: двама мъже се срещат на едно отдалечено място гей свалки, където мъже мистериозно изчезват от седмици и се оказват в едно по-дълбоко, убийствена преследване в играта на котка и мишка.

Но това описание на повърхностното ниво е единственото, истинско сходство между „Дяволската пътека“ и широко известния анти-трилър „Странникът край езерото“ от 2013 г., филм, с който вероятно ще бъде сравняван на базата на общата тема. Вярно е, че и двата филма се наслаждават на подриването на конвенционалния начин на разказ за истории на убийства от този стил и двата имат като основа хомофобската самоомраза – но те просто поемат в различни посоки.

В режисьорския си дебют, Матю Монтгомъри е създал по-обикновена, приятелска версия на този разказ, който директно си играе с нашите предубеждения за жанра на ужасите, често подривайки историята, която се разказва точно пред очите ни. Напрегнатата последователност на преследването през лабиринтна обстановка е непосредствено до по-тихите моменти на героите които обсъждат важни въпроси от психичното здраве до най-основната концепция за любовта.

Може да изглежда като познат трилър отвън, но има свой собствен характер. Монтгомъри не се страхува да вади библейски метафори от ръкава си; това е филм, в който героите се представят с имена, като имената на библейските фигури, само за да се обърнат бавно към нещо значително по-малко свято.