Departure

Елиът (Алекс Лотър) е рядка порода чувствителен мечтател, чието съзряване и откриване на собствената си сексуалност е красиво вплетено в разпадането на брака на родителите му и тяхното откритие, че живота им е бил основан на лъжи, които в известен смисъл са се загнездили вътре в тях, без да знаят. Елиът, заедно с майка си Беатрис (Джулиет Стивънсън), опаковат багажа си във френската си селска къща, подготвяйки я продажба. Има един меланхоличен въздух в техните усилия, с принудителното желание за контакт на Беатрис, която настоява за вечери с отдалечения си син. Алекс използва кратките почивки, за да се свие в местния селски бар, където пише романтична поезия, облечен в ретро куртка на френската армия и скришом заглеждащ се в грубата красота на местното момче Клеман, също обременен със свои си семейни проблеми. Клеман е толкова естествен, колкото Елиът е странен и те завързват едно малко вероятно приятелство.

Копнеж, самота, носталгия и чувства към семейство, което може никога да не е съществувало изплуват от тази деликатна, първа работа на британския дебютант- режисьор Андрю Стигал. Това е и един добър, елегантно изработен дебют в главна роля на Алекс Лоътр („X + Y“, „Игра на кодове“) една изгряваща британската звезда, за която тепърва ще се говори.

Този филм е глътка свеж въздух в британското кино. Много фино и деликатно заснет в района на Лангедок, Франция, където есенната природа е в синхрон с цялостното звучене на филма.