Caligula

ПЪЛНА, НЕЦЕНЗУРИРАНА ВЕРСИЯ!

Родителски контрол: 18+

На кинофеста във Венеция от 1995 г. насам се повтаря следната история: докато изсипалите се звезди демонстрират скучновато поведенческо лустро, от яхта в морето предизвикателно махат дузина анонимни красавици. Те пък демонстрират физически прелести, разцентроват вниманието на зяпачите и концентрират това на фотографите.

Красавиците всяка година са различни. Но чичкото, който пафка самодоволно пурата си в тяхната компания, е един и същ. Той открива хубавите момичета, на някои им дава и шанс да пробият в киното. Правил го е много преди да измисли номера с яхтата. Негови открития са Серена Гранди, Франческа Делера, Дебора Каприолио, Клаудия Кол… Дори Стефания Сандрели е минала през ръцете му.

Този чичко се казва Тинто Брас, по народност е италианец, по професия – филмов режисьор. И то твърде добър. Той отдавна е персона нон грата за официалния протокол на Венеция, Кан и другите гранд фестивали, защото киното му не се вписва в консервативните рамки за приличие. Което не означава, че е неприлично. Тинто Брас е от най-големите майстори на филмовата еротика. При него сексуалният разгул не е самоцел, а чертата на естетичното се прекрачва само когато идеята го изисква.

Четиридесет години след своето създаване, технически освежен, в пълния си нецензуриран вариант филмът стъпва легално в световната киномрежа. Но си мисля, че някогашната ножица на цензорите може да е била и за добро. Сега “Калигула” е обременен от дълги – предимно сцени със сексуални оргии и насилие. Те текат понякога мудно, дори разводняват действието, оттам и емоцията. Все пак филмът си остава мощна метафора на (само)убийствената роля на деспотичната власт. При нея моралният разпад стига дъното си, а човешкият живот не струва нищо.

Посланието на “Калигула” е универсално. То прелетява над границите на Римската империя, над календарното отброяване на вековете. А и над сковаващите окови на жанровете – глупаво е да лепнеш на такъв филм етикет “софт порно” или нещо подобно. И хората, участвали в сътворяването му, не подлежат на изкуствено вкарване в графи – в сценарния екип е Гор Видал, актьорският състав е блян и за най-взискателния режисьор: Малкълм Макдауъл (като Калигула), Хелън Мирън, Питър О’Тул, сър Джон Гилгуд. Все едно, че си в Кралския Шекспиров театър! А може фантазията да те пренесе и в Болшой, ако се заслушаш в музиката на “Калигула” – там звучат Хачатурян и Прокофиев.

Това е Тинто Брас. Независимо дали прави кино или позира с разголени мадами, винаги показва добър вкус.