Awaydays

Карти е ярко младо дарование в изкуството и музиката, но въпреки таланта си, той е хипнотизиран от света на футболните банди – главно The Pack, сбирщина нехранимайковци и бездомници, в която Елвис има почти митичен статус. Иронията е, че зад цялото обожание Елвис просто иска да бъде човек на изкуството. Карти и Елвис стават приятели и това е приятелство, което, макар и дълбоко (на границата на любовта), обслужва еднакво и двамата. Карти се нуждае от одобрението на Елвис, за да получи достъп до The Pack, докато Елвис иска да вдиша от свободата да бъдеш художник, да изразяваш себе си, да бъдеш различен. Всички елементи, на които той мисли, че Карти е прегърнал. Единият иска да бъде привързан към The Pack, а другият мечтае да го остави зад себе си.

Когато през 1998 година излиза едноименния роман на Кевин Семпсън той постига нечуван за времето успех – и търговски и сред критиката, най-вече защото небезпристрастно показва една смес на радост, страст и страх, за да подчертае племенната природа да следваш футболния отбор, твоя футболен отбор. Това е филм за това, че си млад и че искаш да принадлежиш към нещо, защото си осъзнал необходимостта да бъдеш част от нещо по-голямо.

Филмът е силен, не само с насилието, а може да се похвали с атмосферата на саундтрака, на индустриалния поп от края на 70-те и началото на 80-те години, когато сериозни млади мъже в тесни джинси грабнаха китари и клавиатури и се научиха да свирят на електрически барабани, но създаваха музика, която искаше да каже и казваше нещо. Красиво заснет и безупречно изигран – без големи имена и с няколко дебюта. Един добър пример за британската филмова индустрия.