1985

Нежен, достоен, разчувстващ сърцето …

Погледнете назад, далеч от претенциите за неутрални тоалетни и вижте онези, които са минали по пътя преди и тези, които са загубили живота си. Всички претенции просто бледнеят…

Сегашното поколениение ще бъде запомнено заради тяхната свръхчувствителност, поколението преди тях са оцелелите, те носят скръбта си все още с облекчение, че тези, крайно ужасяващи дни са свършили. Поколение, което ще бъде запомнено с тяхното унищожение, тяхната издръжливост и тяхната борба!

Йен Тан в 1985, улавя един момент, в малък град в Америка в т.н. „библейски пояс“, далеч от суматохата и блясъците на големите градски светлини: това е едно неохотно, но необходимо завръщане у дома. Това е „сбогом“, което никога не искате да чуете, нито да изречете. Както при всички завръщания, миналото е издълбано, настоящето се проверява, а бъдещето може само да бъде въображаемо. Единственото нещо е, че Ейдриън Лестър знае своето бъдеще, поставя нещата си в ред, поправя грешките си, опитвайки се да успокои и удовлетвори, на фона на религиозната нетърпимост. Звучи мъчително, но Йен Тан представя историята си с деликатност, която прави всичко неказано – казано.

Черно-белият филм придава отлични условия на нестабилността на ситуацията и за тези на определена възраст, донася вълна от носталгия, толкова далечна, колкото изглеждат тези дни, а те изобщо не са толкова далечни. Бъдете подготвени: болезнени и приятни спомени ще се върнат обратно, довеждайки ви до ръба на сълзите. Какво ще ви развълнува – братята. Има един монолог, съвет на по-големия брат Ейдриън към по-младия – Андрю, който представя бъдещето, което Ейдриън никога няма да има. Това е разтърсващо. Красиво. Сълзите ще текат свободно … Това е филм за определено поколение – поколение, което трябва да бъде аплодирано от по-младите.

Това е филм, който се занимава с най-големия проблем: Животът. Познаването на обстоятелствата как ще умреш е ужасно невъобразимо – милиони са го направили и ще го направят, независимо дали с достойнство или изоставени. Това всъщност поставя всичко в надеждна перспектива. 1985 дава храна за размисъл. Когато става дума за по-голямата картина, дребните претенции са просто дребни неуспехи.